Време, планове, лудост или просто живот.

Правеш си планове. Един след друг. Някои ден за ден, други с години напред. Ами ако полудееш в един момент?! Ей така. Нещо в главата ти прави "щрак" и после си говориш само с Диазепам, Золофт и Прозак. Няма как да се подготвиш психически, освен ако не ти е наследствено, но тогава няма и да го осъзнаеш.
Какво става с плановете ти, когато хората започнат да те гледат със съжаление,отвращение или гаснеща любов. Тогава може би се случва истината, защото един луд си говори за своя устрем на друг,който от своя страна говори за манията си на първия. Тогава всички, най-накрая, споделят. И никой не слуша. Тогава няма преструвки, че слушаш, че те интересува. Тогава наистина си казваш всичко, а не както преди да се затваряш в себе си, за да се сърдиш и да мислиш че си недоизказано неразбран или просто да се чудиш как дакажеш нещо без страх от грешно схванат смисъл.
Тогава не ти трябват планове. Те и сега не ти трябват. Губят времето ти. Вместо да осъществиш малка стъпка, ти си написал мечтания си живат на лепящи листчета, които висят на стената. После го пренаписваш на по-искрящи листчета.
Ако сметнеш времето, което отделяшна ден в правене на планове ще се събере ли една изгубена година?! А може би две.

Wednesday, June 18, 2008

Тая па!

След като почти забравих юзъра и паса за това място реших да спрегна няколко формални изречения и да драсна два реда, както ми каза един приятел след хилядите ми обяснения колко съм зациклилаи прочие. Факт е. То си личи. Пиша като дърво, мисля като дърво и се отегчавамот себе си. Например седнала съм аз да мисля колко е кофти, че трябва да ходя до магазина, че хората, които обичам са в скайп, а не до мен, че вали, че грее слънце...Креативността ми е под нулата. Успокоявам се с никакви мисли. То на това летаргично състояние какво ли да му успокоявам. И тая тъпата не се сеща, че я има Шашлата, която дори да е в другата държава(разбирай България) винаги я изслушва и помага или че Фиф и Пилката не и осъждат малоумните постъпки и са до нея. Не се сеща дори, че няма за какво да й е кофти въпреки че има. Ужасна работа. И това всичкото,защото пак тая същата се чувства изолирана.
Та приемам всякакви предложения под всякаква форма как това да спре и да прекъсна цикъла, защото е болезнен като менструация.
Само да си кажа колко много ви обичам всичките колко ми липсвате, как искам да се видим най-после.
Имам нужа от нова стратегия, която ще ме изтласка, а не от краткотрайните изригвания за по 15 мин.

Айде цун гуш и до скоро.(надявам се)