Monday, August 21, 2006

Find & take me

Спи ми се. Косата ми е мека. Очите ми са зачервени сякаш съм стояла навън цял зимен ден, а не мога да заспя. За пръв път се чувствам така от години. Или може би никога не съм се чувствала така, а винаги ми се е искало и затова всичко ми се струва толкова познато.
Момичетата са луди.
Спрях компютъра, за да не ми бръмчи, а ето че сега седя пред него по розови прашки и пиша това и слушам отнесени любовни песни с женски вокали.
Днес цял ден ме боля стомаха ужасно много и болката сякаш заличи всичко останало, но явно сега, когато е по-тъпа и "загубеното" време днес си връща с цялото нетърпение на света. Нямам търпение да стане утре. А след утре се надявам всико да е някак поо-хубаво.
Не знам как се забърках. Как ще свърши, но не ме интересува.
Мислите ми от преди не ме оставят. В главата ми е "ами ако стане нещо. Ако всичко се обърка", но това са само мисли, които си отиват. Преди беше в душата ми. Сега не е. И съм някак трепетно нетърпелива. Тъжно щастлива и не съвсем отпусната. Искам да заспя.
Отивам до кухнята с бавни отмерени крачки и ръце отпуснати покрай тялото, за да си взема кола и през цялото време си мисля как момичетата наистина полудяват, когато са влюбени.
И не мога да повярвам каква музика съм си пуснала. Чудя се дали last.fm ще я отчете:)

4:35 AM

Sunday, August 20, 2006

Отново зациклих на тази песен Chab feat. JD Davis Monster Moonbootica Remix

2:16 PM

Sunday, August 13, 2006

Karma is a bitch

Прибрах лимона в гардероба , а лаковете в хладилника.
Измих чиниите в тоалетната, изпиках се в мивката и пуснах водата.
Отворих вратата, излязох през прозореца и тогава се почувствах умряла и ми беше хубаво.
А с него всичко свърши. Той го знае, но се чудя аз ли ще му го кажа първа или той на мен.
Направих панахида на розовото, изкъпах се в цветните фонтани и сега е ред на червеното.
Съзнанието ми е замъглено. сърцето ме боли притиснато от мислите и несигурността ми, а оптимизмът ми не иска да умре. Това предполагам е хубаво. В паралелен свят съм.
Около мен се въртят само чувства музика и светлини и той, но го няма. Изгубил се е сред хаоса и усещам, че няма да го намеря повече.

12:30 AM

Saturday, August 12, 2006

Why am I fighting to live when I am living
to fight? What am I trying to say when there is nothing inside?Why am I trying to give when noone giveS me a try?Why am I dying To live when I`m just living to die

4:25 AM

Sunday, August 06, 2006

Can’t even feed the pain in my heart

2:54 PM

Saturday, August 05, 2006

A sick desire

Изхвърлям всичко. При това с настървение. Адско е. Ужасно хубаво. Самата мисъл, че ще пратя половината си живот в документи в кофата за боклук ми носи успокоение. Ще разкарам един шкаф безвъзвратно. Мразя мебелите, когато са много. Мразя натъпкани къщти. Обичам пространството и ехо. Обичам да има къде да скачам или да легна на земята и да разперя ръце без те да се докосват до нищо. Продължавам да хвърлям!!!

current music: White Rose Movement

11:29 PM

The Knife - When I Found The Knife Again

Визията и музиката днес са техни!!!

2:05 PM

We Share Our Mother's Health - The Knife

Още една психария на The Knife :)

1:58 PM

The Knife

Поствала съм това и преди, но като линк и снощи пак се сетих колко ужасно много ми харесва, so njoy it once again!

1:39 PM

I dare to dream dare to live, and to die by doing so

Това обаждане по телефона беше... беше кофти, не навременно, излишно, объркващо. Защо въобще трябваше да го прави да се прави на мил, да ме пита някакви неща. Наистина не разбирам Съдбата. Не мога да я проумея. Все едно светът спря за части от секундата. Все едно беше преди, а аз плача. Опитвам се, но съм пресъхнала и сякаш в мен живее водопад. Стихиен, единствен, студен. Тръшкам се, но безсънието, наркотиците и сърцето ми си правят шеги с мен. GET OVER IT! GET A LIFE! CARE FOR A SMOKE? Да ама не. Винаги, когато нещата тъкмо започнат да се подреждат и да се почувствам щастлива и става нещо подобно. Наситина не разбирам. всичко е толкова еднакво. Знам какво бих искала ако не ми дремеше, но също така знам, че поне за сега няма как да стане. И може би никога няма да стане?! Или може би не?! Или всичко води на някъде. Всеки си е задавал подобни въпроси. Дали да не предизвикам Съдбата.?.!.?.!.? Или преждевременно да усвоя някоя техника за духовна смърт. Или никога да не спра да плача. Или никога да не се разплача. Или...или, но поне имам мечти. Или по-скоро една голяма. И искам в нея.
Когато бях малка и се чувствах зле се затварях в стаята си и отивах на моето си място. това беше една планета. Няма да издавам местонахождението й, защото не искам да се пренаселва. Защото това е моето място и за пръв път от 14 години искам пак да отида там, но този път никога да не се върна. Там ще мога да направя всичко. Искам сега да вляза в някоя криокамера, да замразя тялото си и да пусна душата си на свобода. Плаче ми се и почти успявам, но сълзите само напират в очите ми и все едно са забравили как да се стичат по лицето ми, а кожата ми е забравила влажната диря, която оставят след себе си.

My head is giving me life or dead.
David Bowie

4:54 AM

Wednesday, August 02, 2006

Тази вечер за пореден път осъзнах колко е голямо женското сърце.
Видях се с един приятел, когото много обичам. Не се бяхме виждали от години така двамата. Бяхме на концерта на Depeche заедно и то супер случайно.
Последните 2 часа ми беше толкова хубаво и вътрешно някак се успокоих и ми стана едно лежерно, имайки предвид нещата, които ми се случват напоследък. Все едно преди беше сега и беше топло и тъмно и в люлка.
Върнах му един билет от мач на INTER, който сигурно 3 години стоя при мен. Дълга история.
Просто всичко беше в очите ми, в душата и в миналото, което обикновено забравям моментално, но в случая не бих могла и не искам за го изтривам.
Реално нямам думи да опиша как се чувствам. Дори музика няма.

10:13 PM