ди дииии мамаааааааа аз к'ва я мислех, тя к'ва стана

Sunday, June 25, 2006

That about me
It's never sure
It's never pure

Легнала съм до колоните на кълбо и зука ме обгръща. Нямам сила за нищо друго.
Кибритените клечки гонят локвичките под прозореца ми - падащи звезди.
Преди малко седях на перваза с лице към задния двор и лампата печеше иззад мен като слънце. От ляво се виждаше сянката на съседа, който пушеше на балкона, а от дясно видението на протягащата се съседка. Заговорих се със съседа без да го виждам или той мен. Не го познавам и не искам, защото познавам гласа му. Утре сигурно ще се срещнем на полщадката докато той бърза за работа, а аз за да си купя поредната кола. Ще му се усмихна и някоя вечер пак ще поговорим.
Не знам кое е по-силно. Приятелите ще ми липсват като замина за Варна. Тук не се чувствам добре, но там няма да ги има тях. Няма да ги има безметежните нощи в Борисова или шляенето в центъра. Заслужава ли си морето?! Започвам да се чудя. Или ме обзема страх... Ще ми липсват вечерите прекарани на прозореца с някой близък взирайки се в тъмното. Или шепота на някоя приятелка с която заспиваме на леглото ми изтощени след поредното парти.
Ще...

current music: archive - again; numb; fool; need; fuck u; love song; me and u; Depeche Mode - Rush; Laika
current mood: melancholic

Шестото ми чувство изострено до болка. Тази нощ. Rush надъллбоко в ушните миди чак до вагината. Искам някой да изтръгне вътрешностите ми да ги преработи и разбере коя съм. Крещя през черния дроб и отеквам в утрешния ми ден. Задълбавам в жлъчката и посягам към съцето, за да посегна на чувствата си. Разплитам червата си, за да завържа мислите си и да не ги напускам. Отеквам в цялото си тяло.

Thursday, June 22, 2006

Сетлист България

Intro
1 A Pain That I'm Used To
2 A Question Of Time
3 Suffer Well
4 Precious
5 Walking In My Shoes
6 Stripped
7 Home
8 It Doesn't Matter Two
9 In Your Room
10 Nothing's Impossible
11 John The Revelator
12 I Feel You
13 Behind The Wheel
14 World In My Eyes
15 Personal Jesus
16 Enjoy The Silence

encore
17 Shake The Disease
18 Photographic
19 Never Let Me Down Again

In your room
Where time stands still
Or moves at your will
Will you let the morning come soon
Or will you leave me lying here
In your favourite darkness
Your favourite half-light
Your favourite consciousness
Your favourite slave

In your room
Where souls disappear
Only you exist here
Will you lead me to your armchair
Or leave me lying here
Your favourite innocence
Your favourite prize
Your favourite smile
Your favourite slave

I'm hanging on your words
living on your breath
feeling with your skin
Will I always be here

In your room
Your burning eyes
Cause flames to arise
Will you let the fire die down soon
Or will I always be here
Your favourite passion
Your favourite game
Your favourite mirror
Your favourite slave

I'm hanging on your words
living on your breath
feeling with your skin
Will I always be here

Sunday, June 18, 2006

Пия кола, пикая кола и ям кисело мляко.

Light My Eyes

Измъкнах се от състоянието на вцепенение на душата и сърцето. Няколко казани думи могат да свършат такава работа за 1 ден колкото дъждовна капка да утоли жаждата ти съвсем не метафорично.
Вися си на прозореца с висящи навън крака, пуша като комин, не че се гордея, но е част от картинката и съм се вглъбила в "Тропика на рака", когато пред очите ми попадат думите на Гьоте: "Хората търсят най-важния смисъл: това е жестоко и несправедливо. Според мен един представен отблизо богат и разнообразен живот е достатъчен, без каквато и да е ясна идея; която в края на краищата, е нужна само на интелекта."
И как след това да не се усмихна докато по телевизията върви cartoon network - Dexter's Lab, а от pc-то ми звучи хаус на който не мога да устоя. Безумието е навсякъде и искам да го попия. Аз ли ще го погълна или то мен няма никакво значение. И плавно форсирайки съзнанието си осъзнавам, че единствено знаците по пътя имат значение. А пътят - ами той не е прокаран все още и това е наи-прекрасното в цялата ситуация.

current music: house music
current mood: nothin but blue skies

Saturday, June 17, 2006

Nothing's impossible

Винаги, когато се случва нещо много важно в живота ми и губя способността си да го опиша. Толкова много неща се нароиха последните месеци, но не знам откъде да започна и може би е по-добре така, за да не си спомням нито лошото нито хубавото. Само излишно емоционално натоварване. Не. Мерси. Въпреки всичко искам да сложа нещо тук. Единственото, което обитава главата ми сега е

Just give me a reason, some kind of sign
I'll need a miracle to help me this time
I heard what you said, and I feel the same
I know in my heart that I'll have to change

Even the stars look brighter tonight
Nothing's impossible
I still believe in love at first sight
Nothing's impossible

How did we get to be this far apart?
How did we get to be this far apart?
I want to be with you, something to share
I want to be here, I am not there

Even the stars look brighter tonight
Nothing's impossible
I still believe in love at first sight
Nothing's impossible
Even the stars look brighter tonight
Nothing's impossible
If you believe in love at first sight
Nothing's impossible

I still believe in love at first sight
Nothing's impossible


а още не мога да осъзная, че след три дни ще съм на концерта точно на рождения ми ден. Почти всичко е перфектно. Само едно нещо по-точно две не пасват, но за тях трябва единствено време. А аз хем го имам всичкото на света хем точно време нямам. Nothing's impossible. Това така и така си ми е като мантра цял живот...сега вече ще мога и да си напявам... Тотално съм изтрещяла. 5 сутринта е. Добро утро!

current music: Depeche Mode

Friday, June 02, 2006

Вече не съм с теб в мислите си и никъде. Изтрих те. Не ме е страх от думите. Знам какво искам.