When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

i worry too much - read into things that aren't there... in a bad way. i would go through a lot less agony if only i didn't think so much!!

it's like i guess i just make up all this stuff in my head, or maybe just make more out of something small...and i get like all sad or worried about it, when really it wasn't anything. or if it was something, it was not as bad as the way i let my imagination create it...

i hate this state of mind

My Skin So Soft

Помня 2-та дни планина след морето и многото красив ярко зелен мъх и дъжд и ...
Там се видях с един познат, с който не се бяхме засичали от малки. Решихме да отидем на разходка преди на небето отново да му стане криво и да се разплаче. Явно сме били странна гледка за тамошните хора, защото са ни обсъждали 3 дни след като си заминахме. Аз бях с черното горнище на банския си, къси розови панаталонки и едни черни гумени ботуши малко над глезена, а той си беше увил един шал подобен на парео около кръста и на краката си имаше също гумени ботуши. В случая те май бяха най-важното, защото краката ни потъваха поне с 5 сантиментра в земята заради продължителните валежи. Точно излязохме.
Привечер.
Чу се страхотен трясък.
Тъмнина.
Порой.
Виждаше се само зеленият мъх, който имах чувството, че е фосфорисциращ като звездите по тавана на стаята ми и беше разпръснат по цялата поляна.
И лъщящите ни от дъжд кожи.
Това беше едно от най-прекрасните ми преживявания това лято.
Да усещаш мекотата на мъха върху кожата си и да гледаш струйки дъжд стичащи се от раменете и косите. ...
... чак сега се замислям за светкавиците и гръмитевиците и това, че сега можеше и да не го пиша това, но бих изживяла това пак и отново, защото наистина няма друго усещане като това да лежиш или да тичаш и да се смееш и върху теб да се излива все едно всичката небесна вода на света.

Сетих се за това, защото вчера бях у една приятелка, която живее точно под Витоша.
Дъждът се изливаше върху нас докато ядахме вишни от дървото в двора и както и да го напиша и каквото и да направя, няма да мога да накарам емоцията да влезе в думи. И както у тях се бяхме събрали happy 4 friends после дойдоха още хора и си готвихме и говорихме глупости и въобще всичко, което те кара да се чувстваш сух, когато си мокър, да ти е топло въпреки, че е студено, да се усмихваш истински, дори да не ти е весело и всичко всичко останало... .


current book: Борис Виан - Планктон
curent music: мноооого Archive - Waste, Waste, WASTE, Fuck U, Love Song etc.; I Am Kloot
current mood: не искам да се замислям дори какво ми е, защото ме е страх от това, което ще открия и все пак:
current mood: i hate when people are indirect to me, at least about serious things, because i am not arrogant enough to ever believe that i truly "get it"....and so then i just have no idea what they are really talking about...

i like the way that directness makes me feel more secure and safe and stuff. my last boyfriend was never ever direct about his feelings (probably because he was scared?) and all it did was make me feel crazy and unliked and and that other stuff...even though, supposedly, i was loved, and liked, and all that other stuff. it rubbed off on me and made me afraid to be direct with my feelings...it sucks, i don't want to HAVE TO be that way....
so i wanna say "I love you" to V., M., and J.
and in future please please be direct with me no matter what.

Tuesday, July 19, 2005

Smile For Me Again....

Искам да започна с с това, че на това място сега трябваше да го има цялото море в образи и думи, но явно не му е било писано, защото на 10-ти вечерта като се върнах в София задигнаха мойта чанта и тази на една приятелка. Излишно е да споменавам, че всичко супер важно беше вътре и не говоря за документи и други простотии, а за тетрадката, в която бяха всичките ми мисли от последните няколко месеца + няколко разказа и т.н. направо съм като издълбана след тази случка. Сякаш част от мен я няма, но от друга страна щом се е случило, значи е трябвало. Странното е, че човек се чувства необикновено лек след подобна загуба, защото за мен това беше нещо свръх ценно. Както и да е. Минало.
Започнах стаж в един вестник и се чувствам скапана. Сякаш губя себе си сред толкова много информация, която е важда единствено за следващия ден максимум и някак не виждам смисъл. Не че се отказвам или нещо подобно, но поне за сега всичко ми е страшна каша. Имам да върша хиляда неща извън тая редакция и трябва да съм 100 % готова за всичко. Самата мисъл за това ме кара да полудяван, но нали аз обичам да ми е напрегнато, иначе не е интересно...ами ето на...каквото исках си стана.

Въобще от морето насам е някакъв страшно луд период. Много дълбок, емоционален, чувствителен. Сякаш съм отворена за всичко и някакви приказки ми се случват. Ей такива незначителни неща, които карат човек да лети или да се разбива с трясък на земята. Лашкам се между отчайващо различни състояния. На моменти губя себе си или може би търся нови пътища към мен. Ежедневно се навързват дребни детайли, които уж стават случайно.
Страх ме е да навлизам в рутина, за да не изчезне всичката тази магия.
Имам нужда точно от това, което пиша, за да мога поне малко да изчистя съзнанието си.
Мммм мислех, че съм открила някакъв по-различен човек, с който действително мога да си говоря и някак да усещаме творческите си вълни, но в последствие се оказа като повечето. Демек нещо не му се връзва и глупавите обществени задръжки прецаккват едно супер нормално общуване. И аз имам такива моменти и всеки има и напоследък ги улавям и се стремя те да не влияят на отношението ми към хората без значение какво се е случило между нас. Уви, явно аз и още 3-ма души освен мен, от хората които познавам ги усещат тези неща и не позволяват до колкото зависи от тях да попречат на комуникацията им. То сигурно и заради това толкова време се познавам с тях.
Какво ми липсва:
00. ...искреността на хората.
01. ...дълбоката чистотта в отношенията им.
02. ...лекотата в общуването.
03. ...естествената искрена любов, говоря за тази вселенска изнемощяла от себе си емоция.
04. ...чувственост у другите.
05. ...усет за детайл у другите.
06. ...дребните жестове, за които поочти никой не се досеща.
07. ...малки нощи на ръба на прозореца с нещо за пиене и човек, с който можеш да говориш с часове и същевременно да се гушнеш в него без задни мисли.
08. ...искрени предръдки.
09. ... мога и още, но няма смисъл. Това май е основното. Другото някак не е за тази нощ. Може би някоя друга. Всичко това ме натъжава, но ми дава луд стимул и сякаш липсата му ме кара да виждам мъничките неща и да изживявам всяко едно от тях.
Красива нощ на всички!

От няколко дни слушам: U2; Sting; Difra; Lenny Kravitz; Dj Colette; Nirvana

current music: Colette - Smile For Me; Lolo; Savage Garden; Christina Aguilera
current mood: в по-смахато състояние и настроение не съм била от мноооого време насам

Thursday, July 14, 2005

Малко инфо:

Brit Pop Party
20.07.2005 (сряда) >>> 21:00
where? >>> СТРОЕЖА
entrance fee >>> FREE!

***************************
***************************

Martin L. Gore's Birthday Night
Depeche Mode Fan Party Played By MO.
ALIEN'S CLUB, Sofia, 23 July, SaturdayNight, Start:21h